Есенно ноктюрно

23 сент. 2022 г., 20:24

Поэзия » Строгие формы

549 0 4

След нежен шум от ангелски криле

и моята душа на юг се стрелна –

потъна в светлината безпределна –

без виза, без покана и билет.

А лятото – провесило носле,

чертае по стъклото запотено

човече и със пръстчета ранени,

нарича листопада – за късмет.

Тънеят друми в хоризонта син

и някъде потъват – в необята,

за да се върнат топли и познати.

Града превземат ледени осѝ –

с вихрулките на бръснещия вятър

жужат сърдити нощем край вратата.