Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките
под сутрешния глъч на чучулиги,
за слънцето над рошавите сипеи,
превзело всички брегове и диги.
Отива си... Полека. С тази истина,
полепнала в ъглùте на очите,
отсъдила да си платим със лихвите
за пировата гледка на слепците ...