Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките
под сутрешния глъч на чучулиги,
за слънцето над рошавите сипеи,
превзело всички брегове и диги.
Отива си... Полека. С тази истина,
полепнала в ъглùте на очите,
отсъдила да си платим със лихвите
за пировата гледка на слепците ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация