Есента

Sep 27, 2018, 1:04 AM

Poetry

373 3 3

Есента е вдовица и печално пристъпва.
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.

Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.

В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли.
Дъжд са нейните сЪлзи. Упорито вали.

А листата засипват стъпките изведнъж.
Есента страда тихо по любимия мъж.

И с ръката си бледа маха дълго след ятото.
Есента е вдовица, вдовица на лятото.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RainaVakova

2018-10-04T09:08:51+03:00

Какъв финал...неочакван! Много хубав стих!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-09-27T17:40:51+03:00

Интересен образ на есента си изградила, Нина, хареса ми!
voda (Елица Ангелова)

2018-09-27T02:15:53+03:00

Харесах този одухотворен образ на есента...