Есента е вдовица и печално пристъпва.
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.
Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.
В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли.
Дъжд са нейните сЪлзи. Упорито вали.
А листата засипват стъпките изведнъж.
Есента страда тихо по любимия мъж.
И с ръката си бледа маха дълго след ятото.
Есента е вдовица, вдовица на лятото.