Есента ухае на печени чушки,
на презрели домати и провиснало грозде
от бабината градина.
Есен ми е нужна, лятото е за екстремните души.
Да се завия с топло одеяло и да гледам към звездите,
а ветрецът леко да гали косите ми и нощта да ме обгърне нежно.
Хей, есен, не те разбират людете!
Те все искат ли, искат лято,
искат слънце, море, емоции, а
ти си есен за нас лиричните души, дето все тъжим
и обичаме дъждовните ти дни.
И докато пиша този стих, ...