7.09.2016 г., 16:40 ч.

Есента ухае на печени чушки 

  Поезия » Пейзажна
717 0 2

Есента ухае на печени чушки,

на презрели домати и провиснало грозде

от бабината градина.

Есен ми е нужна, лятото е за екстремните души.

Да се завия с топло одеяло и да гледам към звездите,

а ветрецът леко да гали косите ми и нощта да ме обгърне нежно.

Хей, есен, не те разбират людете!

Те все искат ли, искат лято,

искат слънце, море, емоции, а

ти си есен за нас лиричните души, дето все тъжим 

и обичаме дъждовните ти дни.

И докато пиша този стих, 

есента бавничко настъпва,

а в къщите ухае на печени чушки.

 

© Bez ime Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??