670301 (Павлина Гатева)
1387 361
May 26, 2009, 8:22 AM  

Естествено 

  Poetry » Other
481 0 5

Сега, когато слънцето огрява
опразнените стаи и се плъзва
по новите тапети, налепени
от моите деца, преди да тръгнат;

 

а гардеробите са пълни с дрехи,
които никой не пощя да вземе,
картините са с втренчени под ъгъл
пейзажи, по които се разхождат

 

прашинките на падащото време;
на лампата се люшка леко вятър
да ми напомни пръснат на парчета
от топката немирна полилея

 

с онези старовремски изрисувани
на млечен фон флорални абажури.
Затварям в шкафовете тишината


и пускам телевизора до дупка.

Безкрайността пред мене се отвори,
а всъщност свърши. И не чакам утре.

 

 

Публикувано във:

  • Алманах "Нова българска литература", 2009, Буквите публишинг
  •  "4", еКнига 2011
  • Литературен свят брой 117 май 2019

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??