670301 (Павлина Гатева)
1387 361
26 мая 2009 г., 08:22  

Естествено 

  Поэзия » Другая
494 0 5

Сега, когато слънцето огрява
опразнените стаи и се плъзва
по новите тапети, налепени
от моите деца, преди да тръгнат;

 

а гардеробите са пълни с дрехи,
които никой не пощя да вземе,
картините са с втренчени под ъгъл
пейзажи, по които се разхождат

 

прашинките на падащото време;
на лампата се люшка леко вятър
да ми напомни пръснат на парчета
от топката немирна полилея

 

с онези старовремски изрисувани
на млечен фон флорални абажури.
Затварям в шкафовете тишината


и пускам телевизора до дупка.

Безкрайността пред мене се отвори,
а всъщност свърши. И не чакам утре.

 

 

Публикувано във:

  • Алманах "Нова българска литература", 2009, Буквите публишинг
  •  "4", еКнига 2011
  • Литературен свят брой 117 май 2019

 

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??