Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува,
ще мирише на зима, канела и чай, и замрял,
с нежни пръсти ледът, пътят Млечен за нас прерисува...
Обич моя, красиво е! Няма смърт, злоба, кал.