20 янв. 2021 г., 19:56  

Ето, тръгвам след миг 

  Поэзия » Любовная
361 4 13

Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува,
ще мирише на зима, канела и чай, и замрял,
с нежни пръсти ледът,  пътят Млечен за нас прерисува...
Обич моя, красиво е! Няма смърт, злоба,  кал.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??