Jun 8, 2022, 9:56 PM

Етюд във фа 

  Poetry
347 13 11
Препънах се в небесните поляни,
в едно самотно цвете върху тях.
От ветровете святи разлюляно.
Превърнах се на слънце и изгрях.
Звездите бяха сребърни монети
на дъното на кладенци от вечен мрак.
Изпуснати от най-великите поети
със суеверен жест - любов да има пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??