Етюд във фа

8.06.2022 г., 21:56 ч.

Поезия

345 13 11

Препънах се в небесните поляни,
в едно самотно цвете върху тях.
От ветровете святи разлюляно.
Превърнах се на слънце и изгрях.
Звездите бяха сребърни монети
на дъното на кладенци от вечен мрак.
Изпуснати от най-великите поети
със суеверен жест - любов да има пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Етюд във фа

Искате да прочетете повече?

Предложения