Feb 2, 2009, 12:11 AM
Езичници
Когато съмне
и вятърът
звездите прибере,
в кошарата на слънцето
остава
да свети
твоето лице.
Ръце протягам
да го стигна.
И ставам
хоризонт,
по който
винаги ще бяга
огненото му кълбо.
По залез
се причакваме.
И приласкаваме.
Потъваме в отблясъци.
Остава само
диря светлина
в море
от топли приливи.
В такива нощи
се раждат нестинари -
езичници,
танцуват
с обредно мълчание
по въглени.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много познат стил на писане...
И мисля,че не се заблуждавам -
Великолепен стих! Поздрави!
-
Умишлено се върнах, за да прочета отново...
Танцуваща по въглени!
-
"Остава само
диря светлина
в море
от топли приливи."
Красиво е... -
"... Потъваме в отблясъци." Това ми хареса. Магично е някак.
-
Огнено!
-
Прекрасно!Поздрав!
-
В такива нощи
се раждат нестинари -
езичници,
танцуват
с обредно мълчание
по въглени.
Невероятна си!
-
Много хубаво!
-
"...езичници,
танцуват
с обредно мълчание
по въглени."
красиво! -
Протягай ръце и го стигни!Нека е винаги твое!
Прегръдки за светлината! -
Прекрасно!
-
"Когато съмне
и вятърът
звездите прибере,
в кошарата на слънцето
остава
да свети
твоето лице." Нежно-песенно ми е...
........
Харесах!
-
Винаги очароваш!Поздрави!
-
В такива нощи
се раждат нестинари -
езичници,
танцуват
с обредно мълчание
по въглени.
това е супер
само думата - езичници - (не че не е така )лично за мен е натоварена с друг смисъл ... но пък ти и в заглавието си наблегнала на това ...
-
"Остава само диря светлина в море..." Поздрави!
-
Красиво! Целувки!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"...И ставам
хоризонт,
по който
винаги ще бяга
огненото му кълбо..."