2.02.2009 г., 0:11 ч.

Езичници 

  Поезия
859 0 18

 

Когато съмне

и вятърът

звездите прибере,

в кошарата на слънцето

остава

да свети

твоето лице.

Ръце протягам

да го стигна.

И ставам

хоризонт,

по който

винаги ще бяга

огненото му кълбо.

По залез

се причакваме.

И приласкаваме.

Потъваме в отблясъци.

Остава само

диря светлина

в море

от топли приливи.

В такива нощи

се раждат нестинари -

езичници,

танцуват

с обредно мълчание

по въглени.

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??