Погледни ме в очите!
Какво ти говорят?
Същите очи, които те гледаха с обожание.
Същите очи, от които струеше неизмерима любов.
Очите, в коите някога четеше молба за обич и нежност.
Какво виждаш сега?
Не, не си се объркал -
безразличие.

Докосни устните ми!
Помниш ли ги?
Същите устни, чиято топлина те опияняваше
и чиито целувки бяха единствено и само за теб.
Какво чустваш сега?
Позна -
студенина.

Ела в преръдките ми!
Не си ги забравил, нали?
Това са обятията, които искаха,
жадуваха и чакаха само теб.
Където потъваше в океан от любов.
Какво усещаш сега?
Точно така -
хлад.

Погали кожата ми!
Познато чуство, нали?
Помниш, как само ти можеше да я запалиш,
само с едно докосване,
една единствена целувка.
А какво става сега?
Да,
нищо.

Сега се заслушай в ритъма на сърцето ми!
Кажи ми какво чуваш?
Помниш ли, как то биеше заедно с твоето,
как спираше,
когато си тръгваше
и отново трепваше за живот при всяка мила дума.
Какво ти казва сега?
Не сгреши.
То мълчи.

Какво става?
Не разбираш ли вече езика на тялото ми -
безразличие, студенина, хлад, мълчание.
Върви си!
Този път краят е за теб!
Боли,
нали?