Погледни ме в очите! Какво ти говорят? Същите очи, които те гледаха с обожание. Същите очи, от които струеше неизмерима любов. Очите, в коите някога четеше молба за обич и нежност. Какво виждаш сега? Не, не си се объркал - безразличие.
Докосни устните ми! Помниш ли ги? Същите устни, чиято топлина те опияняваше и чиито целувки бяха единствено и само за теб. Какво чустваш сега? Позна - студенина.
Ела в преръдките ми! Не си ги забравил, нали? Това са обятията, които искаха, жадуваха и чакаха само теб. Където потъваше в океан от любов. Какво усещаш сега? Точно така - хлад.
Погали кожата ми! Познато чуство, нали? Помниш, как само ти можеше да я запалиш, само с едно докосване, една единствена целувка. А какво става сега? Да, нищо.
Сега се заслушай в ритъма на сърцето ми! Кажи ми какво чуваш? Помниш ли, как то биеше заедно с твоето, как спираше, когато си тръгваше и отново трепваше за живот при всяка мила дума. Какво ти казва сега? Не сгреши. То мълчи.
Какво става? Не разбираш ли вече езика на тялото ми - безразличие, студенина, хлад, мълчание. Върви си! Този път краят е за теб! Боли, нали? |