Виж! Ето тук се събувам!
После свалям от мен всяка свян!
Нека всичко за което си струва,
бъде истина, не просто блян!

Мога с нож да разрежа нощта ни!
Да прекарам по раната пръст!
Сляп съм! Търся твоите длани!
Сякаш мен ме разпъват на кръст!

Пред вратата оставих надеждата!
Има място там и за мен!
Знам звездите до време са светещи...
Но на тази любов аз съм в плен!

Приеми ме със всичко безсмислено!
То е грешка, но не и тъга!
Приюти ме с цялата истина!
Не заключвай тази врата!
 

Емилиан Примов