* * *

Dec 1, 2010, 2:24 PM

Poetry » White poetry

932 2 2

Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,
сърцето ми прегази,
без да пита.
Кръвта ми избледнява като спомен.
Умирах в асфалтовия аромат
на пътя.
Пред мен, зад мен
е болка.
Конете ни са гладни! Зная!
Глождят скоростта.
С копито къртят всеки километър.
И синята стомана от очите им ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works