* * *

1 дек. 2010 г., 14:24

Поэзия » Белые стихи

931 2 2

Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,
сърцето ми прегази,
без да пита.
Кръвта ми избледнява като спомен.
Умирах в асфалтовия аромат
на пътя.
Пред мен, зад мен
е болка.
Конете ни са гладни! Зная!
Глождят скоростта.
С копито къртят всеки километър.
И синята стомана от очите им ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения