Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, забравла пътя към себе си...
Снегът скърца под краката ми,
напомняйки ми звукът на биещо сърце...
Минавам покрай хората, залутани в собствената си мизерия,
изстръпнали, мънички, сами,
сами сред много и много в самотата.
Усещам, че ръцете ми замръзват -
липсва им малко топлина, малко истинска любов.
Но само на мен ли? Какво съм аз на фона на цялата пустош?
Прашинка във Вселената или цяла Вселена,
събрала в себе си хиляди прашинки. ...