* * *

Aug 26, 2010, 10:00 PM

Poetry » Other

813 0 11

На кръстопът отдавна аз стоя,
мъглата всички пътища покрива.
С молба поглеждам бялата луна -
пътека да огрее, та дори трънлива.
А тя покрива своето лице,
челото мръщи, погледа отвръща.
Свикнах вече и сама ми е добре,
каквото днес - и утре пак е същото…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works