* * *

26 авг. 2010 г., 22:00

Поэзия » Другая

809 0 11

На кръстопът отдавна аз стоя,
мъглата всички пътища покрива.
С молба поглеждам бялата луна -
пътека да огрее, та дори трънлива.
А тя покрива своето лице,
челото мръщи, погледа отвръща.
Свикнах вече и сама ми е добре,
каквото днес - и утре пак е същото…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения