Иска ми се да повярвам, че това се случва с мен,
че наистина дочаках да изгрее слънце и в моя ден,
иска ми се да забравя за предишните си разочарования
и да му разкажа дори и най-тайнствените си желания.
Иска ми се, ала всеки път се спирам,
замисляйки се, че може би погрешно го разбирам,
че, дори докато ми шепне тези нежни думи,
той може би е като всички други,
че ще се престори на добър поне за два,
три дни, а после лесно с друга ще ме замени.
Иска ми се да си мисля, че е по различен,
нежен, страстен и безкрайно романтичен.
Иска ми се, но си казвам, че сигурно сънувам
и не знам какво да мисля, тези думи днес докато чувам,
а чувам че ми казва колко ме обича, без да пита аз какво изпитвам
и се чудя как да му разкрия, че с всеки ден по-силно го обиквам.
© Станислава Йорданова All rights reserved.