Феникс

Apr 13, 2010, 9:46 PM

Poetry » Other

777 2 10

От пепелищата роден съм.

И нарекоха ме с много имена.

Но бог не съм. Не ми се кланяй

- изгарят просто моите крила...

В пустинята е моят "рай",

мой дом - Световното дърво.

Орисан да горя навеки,

начало нямам, нямам край.

Безсмъртието? Какъв ти дар?!

Поредната илюзия красива.

Безброй години вече гледам

как светът полека си отива

и как брат брата си убива...

А пък било "човешко да грешиш"!

Кратък е животът. Не забравяй

- от пепелта не ще го възродиш...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

carmina (Кармина)

2013-08-02T12:04:34+03:00

Браво за прекрасния стих!
CuaHue-B-Mpaka (Даниела Василева)

2010-08-01T00:41:52+03:00

ПРОСТО НЕ МОГА ДА СПРА ДА ТЕ ЧЕТА!ПОЕЗИЯТА ТИ Е КАТО НАРКОТИК:!
dark_queen (В.К)

2010-06-02T20:11:17+03:00

Много ми хареса
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-04-27T18:01:48+03:00

мъдър си и знаеш как да го покажеш поздрави
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2010-04-17T18:05:19+03:00

БРАВО!
longin (Любомир Деничин)

2010-04-14T23:23:04+03:00

Поздрав АЛЕКС-За съжаление пепелта си е пепел.мъдро момче си.
plami-6 (Плами)

2010-04-14T17:34:27+03:00

Поздрав, Сашо!
asizi (Nina Toshich)

2010-04-14T15:42:56+03:00

прекрасен е стиха ти...поздравления!6!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-04-14T14:41:59+03:00

- от пепелта не ще го възродиш...
Прав си!Всичко си заслужава сега!Поздрав!Много ми хареса!
angel_voice (Пепп)

2010-04-14T13:13:28+03:00

Сашо, аз продължавам все да се чудя на 17 ли си Браво!Много мъдро!