Oct 26, 2008, 10:09 AM
Феникс
Свита в ъгъла стоя,
от четири стени заобиколена.
за първи път мълча
в тъмнината си усамотена.
Какво ли мога да ти кажа
след тези тъй тежки слова?
Не желая слабост да покажа,
а съм слаба и сама.
Дойде, каза и замина.
Да се обърнеш и не пожела.
Остави ме ранена
сред хаоса на новата ми самота.
В сивия ми кът
парченца от стари спомени редя,
търся цветните картини,
емоциите и слънчевите ни лета.
Не желая да се връщаш,
от тебе нищо не остана в мен.
Само огъня запали
и до пепел изгорях.
Мога само като феникс да се преродя
от прахта и пепелта,
да стана нова, силна,
с нови спомени и нови начала.
от четири стени заобиколена.
за първи път мълча
в тъмнината си усамотена.
Какво ли мога да ти кажа
след тези тъй тежки слова?
Не желая слабост да покажа,
а съм слаба и сама.
Дойде, каза и замина.
Да се обърнеш и не пожела.
Остави ме ранена
сред хаоса на новата ми самота.
В сивия ми кът
парченца от стари спомени редя,
търся цветните картини,
емоциите и слънчевите ни лета.
Не желая да се връщаш,
от тебе нищо не остана в мен.
Само огъня запали
и до пепел изгорях.
Мога само като феникс да се преродя
от прахта и пепелта,
да стана нова, силна,
с нови спомени и нови начала.
© Габриела Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Винаги има ново начало! Знам, че си силна! Трогна ме!
-
Винаги има надежда!
-
Много е крсиво, успя да ме докосне отвъре и да изпитам за момент, всичко описано.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
