fire_lovka (Габриела Симеонова)
15 44
26 окт. 2008 г., 10:09

Феникс 

  Поэзия
599 0 3
Свита в ъгъла стоя,
от четири стени заобиколена.
за първи път мълча
в тъмнината си усамотена.

Какво ли мога да ти кажа
след тези тъй тежки слова?
Не желая слабост да покажа,
а съм слаба и сама.

Дойде, каза и замина.
Да се обърнеш и не пожела.
Остави ме ранена
сред хаоса на новата ми самота.

В сивия ми кът
парченца от стари спомени редя,
търся цветните картини,
емоциите и слънчевите ни лета.

Не желая да се връщаш,
от тебе нищо не остана в мен.
Само огъня запали
и до пепел изгорях.

Мога само като феникс да се преродя
от прахта и пепелта,
да стана нова, силна,
с нови спомени и нови начала.

© Габриела Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??