Превива се, пред вятъра, превива,
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае –
пройдоха, бонвиван –
за тънката фиданка туй е края.
Превива се, но в жилите ѝ млади,
земята влива сок зелен,
за стария женкар не е награда,
че той ще отлитне отегчен.
А младата фиданка ще израсне ...