Nov 28, 2010, 10:47 AM

Филмът 

  Poetry » Phylosophy
1207 0 10
Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк
с нарисувана есен в разстланата шума,
си припомням на лента от филм твърде стар
всяко чувство и жест, всяка казана дума.
Тънки нишки, изпрели в душата ми смут,
омотали се мисли във Гордиев възел,
се разплитат, намерили края си тук
и подреждат покоя с парченца от пъзел. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Random works
: ??:??