Филмът
Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк
с нарисувана есен в разстланата шума,
си припомням на лента от филм твърде стар
всяко чувство и жест, всяка казана дума.
Тънки нишки, изпрели в душата ми смут,
омотали се мисли във Гордиев възел,
се разплитат, намерили края си тук
и подреждат покоя с парченца от пъзел.
Зимно-есенен вятър коси разпиля
и проникна в плътта сякаш шепот от свише.
Любовта като Нике във мен надделя,
засадена отново, на чисто да диша.
Тук, над малката пейка, Луната простря
чисто-белия лъч от сърцето ù скършен;
в него старата болка докрай изгоря;
пак усмихната ставам, а филмът бе свършил.
© Анахид Чальовска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Разкош някакъв - какво друго!!!
-
много красиво, раскошно стихотворение...
сърдечен поздрав, Анахид..радвам ти се. -
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...много хубав стих, прочетох с голямо удоволствие.
-
Браво!
-
опс...още една Анахид...много харесах
-
Прекрасна поезия!!!
И се надявам да поостанеш за по-дълго, Ани...
-
"Под твоята тога,
на поетичното изобилие
откривам аз рога!"
Мълчиш,мълчиш и накрая...анахидено/божествено/!Поздрав!!! -
Съпреживях Поздрав!!!
-
Прекрасен, силен, докосващ стих - невероятен.............!!!!!!!!!!!!
Много фин - чувствен...придава фин меланхоличен нюанс...дори и романтичен...!!!
"Зимно-есенен вятър коси разпиля
и проникна в плътта сякаш шепот от свише.
Любовта като Нике във мен надделя,
засадена отново, на чисто да диша."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>