670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Nov 14, 2010, 2:33 PM  

Финалната сцена 

  Poetry » Other
520 0 7

Във финалната сцена
той си тръгва така -
с гръм и трясък,
и се сипват стъкла
от прозорците.
Силен удар по масата,
произведен с ръка.

Във сълзите ти
бликват въпроси?
О, горката!

Той е Мрачният принц
и със черния плащ
на мълчанието
се скрива за миг.
Каква  изненада!

Ти помисли ли си добре?
Та не е ли червеното
на подплатата му
късче от ада?

Искаш още лъжи за любов?
Свентлина?
Топлина?
Надежда поне?
Стига! Спри!

Има следващ спектакъл
с него в главната роля,
но не вярвам да искаш
отново
убитата да си ти!

И да пада завесата вече!
Този тъмен салон
с напрегнати зрители
ме изтощава!

Тръгвай си!
Не надзъртай дали
някой друг
зад кулисите,
не пристъпя
от крак на крак,
готвейки се
да те спасява!
 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??