Във финалната сцена
той си тръгва така -
с гръм и трясък,
и се сипват стъкла
от прозорците.
Силен удар по масата,
произведен с ръка.
Във сълзите ти
бликват въпроси?
О, горката!
Той е Мрачният принц
и със черния плащ
на мълчанието
се скрива за миг.
Каква изненада!
Ти помисли ли си добре?
Та не е ли червеното
на подплатата му
късче от ада?
Искаш още лъжи за любов?
Свентлина?
Топлина?
Надежда поне?
Стига! Спри!
Има следващ спектакъл
с него в главната роля,
но не вярвам да искаш
отново
убитата да си ти!
И да пада завесата вече!
Този тъмен салон
с напрегнати зрители
ме изтощава!
Тръгвай си!
Не надзъртай дали
някой друг
зад кулисите,
не пристъпя
от крак на крак,
готвейки се
да те спасява!
© Павлина Гатева Всички права запазени