Времето сякаш е спряло, а погледът ти вцепенен разбива моите мечти.

                     Истината разбива моите илюзии и се ражда реалността.

                     Пада една малка сълза, нека е за теб...

                     Дано падне върху устните ти красиви.

                     А онези празни думи нека са предтекст за любовта.

                     В думите празни се крие истината, която нямаш смелост...

                                                     да изречеш...

                      Съдбата ще изрече своите финални думи и ще се роди Вечността.

                      От всичко това аз се боя, защото е по-силно от мен...

                      Но знам, това е любовта... лудост... красота...