Времето сякаш е спряло, а погледът ти вцепенен разбива моите мечти.
Истината разбива моите илюзии и се ражда реалността.
Пада една малка сълза, нека е за теб...
Дано падне върху устните ти красиви.
А онези празни думи нека са предтекст за любовта.
В думите празни се крие истината, която нямаш смелост...
да изречеш...
Съдбата ще изрече своите финални думи и ще се роди Вечността.
От всичко това аз се боя, защото е по-силно от мен...
Но знам, това е любовта... лудост... красота...