Звездено отдалечен, неразпознаем,
в Небето на един фотопортрет сияя.
Усмивка с устни на Дете
очите ми достига.
И спира Кораб с девствен прах
току пред мойте мигли.
Отхлупва се скафандър бял
и Слънце се показва.
И ризница, от свян изплетена,
от доброта и от боязън.
И сянката на светлината му
е мойто противостоене. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up