Вижте на площада,

Парижанската блокада!

Маси и столове,

се хвърлят от блокове.

Песента зове,

младите мъже.

„В бой с ножове

влизай, народе!“

А там, на площада,

дебне в засада врагът.

Долу в мрака,

отвъд шумака,

в захлупена къща на пода,

краката си прегръща жена.

За любовта пее, сълзи лее,

красивата тя.

А той е готов във бой да умре,

със славни мъже.

„Свобода за народа“ от

черната злоба на роба!

И там ведно – добро и зло.

Заражда се надежда!

По пътя славен мъжа подвежда.

А от мъртвия мрак,

задава се гадният враг.

От любов и надежда,

няма вече знак.

Избиха ги всички до крак!

Виж там от канала подава глава,

клетникът с чиста душа!

За дамата бяла не ще има раздяла...

От това спасение се ражда вдъхновение.

За всяка капка кръв пролята,

идва ден за разплата!