Вижте на площада,
Парижанската блокада!
Маси и столове,
се хвърлят от блокове.
Песента зове,
младите мъже.
„В бой с ножове
влизай, народе!“
А там, на площада,
дебне в засада врагът.
Долу в мрака,
отвъд шумака,
в захлупена къща на пода,
краката си прегръща жена.
За любовта пее, сълзи лее,
красивата тя.
А той е готов във бой да умре,
със славни мъже.
„Свобода за народа“ от
черната злоба на роба!
И там ведно – добро и зло.
Заражда се надежда!
По пътя славен мъжа подвежда.
А от мъртвия мрак,
задава се гадният враг.
От любов и надежда,
няма вече знак.
Избиха ги всички до крак!
Виж там от канала подава глава,
клетникът с чиста душа!
За дамата бяла не ще има раздяла...
От това спасение се ражда вдъхновение.
За всяка капка кръв пролята,
идва ден за разплата!
© Nikoleta Petkova Всички права запазени