Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите –
река разстилаше в кенари
студени изумруд подмоли,
в дерето облаците пареха.
Крещяха бодри кукуряците,
край теменужени дихания.
И вечер клекна в храсталаците
иззад прогнилите дикани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up