Гадаене на зимен шипков храст
Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите –
река разстилаше в кенари
студени изумруд подмоли,
в дерето облаците пареха.
Крещяха бодри кукуряците,
край теменужени дихания.
И вечер клекна в храсталаците
иззад прогнилите дикани.
Ручаха гайди през баирите,
на слънцето перчема дръпнаха,
и на дребина го раздиряха,
и го пришиваха във кърпите
на старите жени, в престилките.
Мъжете кършалийски пояси
навиха стегнато, заситниха
и върху засмените простори
обесиха страха си. Грейнали
усмивки бабите изписаха.
И беше пролетно, и весело,
та чак прокапа покрай щипките,
провисили студа и кишата
и разтръбùли вест, че идат
от Бог вселенските въздишия.
И всеки трябва да ги види.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много, много красиво!!!
-
С Безжичен.
-
Отново едно красиво стихотворение. А изрази, много точно улучени граматични похвати ("почти ме стори да се върна"
, интересни, позабравени думи ("цафарата", "дикани" се леят в цялото стихотворение и наистина чарът остава за него. Четох го пак и още нещо забелязах - макар и използван в народните песни похват, тук се появава в едно съвременно стихотворение - "изумруд подмоли" (изумрудени подмоли) - съществителното "изумруд" в ролята на атрибутивно прилагателно - нещо много рядко за нашия език, за разлика например от английски. И това хубаво стихотворение дава отличен пример как трябва да се ползва и уважава българският език! Браво! -
~!!!!!!!!!!!!!!!*
-
Супер, обичам фолклор.
-
Великолепно!
-
Йо, това е твоят неподражаем стил на изразяване - с присъщата ти пластичност, майсторски рисунък, размах. Хубаво е, че можем да те четем, споделяйки възхитата си пред таланта ти! Очаквам новата ти книга с нетърпение!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
