Monny (Симона Гълъбова)
223 764
Jul 10, 2010, 6:00 PM

Гадателка 

  Poetry » Love
639 0 5

Вали...

По ручеите безтегловни бавен дим се стели.

Дали...

Били сме с тебе праведни и цели?

 

По билките си мога да позная

душата, спомените от съдбата,

по твоите очи не мога да гадая -

неистови черници, търсещи отплата.

 

Бижута - нямам. Аз съм проста.

Модерни пози са ми нещо чуждо.

И моето любимо място е на моста,

където мога да отпивам вечните заблуди.

 

Небето ме привиква,

стъпвам по листата,

гласът ми да ридае свикна,

стопи се на сърцето ми кората.

 

А ручеят все тъй се пълни със сълзици

и ние двама с теб самотно плачем...

Защо те нямаше до мен, съдбице,

когато бягах, наранена от палача?

 

                      [...]

 

 

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??