Monny (Симона Гълъбова)
223 764
10.07.2010 г., 18:00 ч.

Гадателка 

  Поезия » Любовна
650 0 5

Вали...

По ручеите безтегловни бавен дим се стели.

Дали...

Били сме с тебе праведни и цели?

 

По билките си мога да позная

душата, спомените от съдбата,

по твоите очи не мога да гадая -

неистови черници, търсещи отплата.

 

Бижута - нямам. Аз съм проста.

Модерни пози са ми нещо чуждо.

И моето любимо място е на моста,

където мога да отпивам вечните заблуди.

 

Небето ме привиква,

стъпвам по листата,

гласът ми да ридае свикна,

стопи се на сърцето ми кората.

 

А ручеят все тъй се пълни със сълзици

и ние двама с теб самотно плачем...

Защо те нямаше до мен, съдбице,

когато бягах, наранена от палача?

 

                      [...]

 

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??