Sep 24, 2017, 9:10 PM

Гайдар 

  Poetry
548 1 2

Издува бузи и надува
под лакътя затиснат мях,
а тишината се вълнува
и се промъква между тях.

 

Ручилото не е доволно
и ядно почва да ръмжи.
Изписква гайдата свободно,
а после песен да реди.

 

И затанцува със ръцете,
гайдарят, сякаш меси хляб.
В окото му, сълза просветва.
Тъгата не навява смях.

 

Той сякаш с гайдата разказва
за себе си, за младостта
и сгушил я до свойта пазва,
раздава звуци на света.

 

Какъв тандем невероятен
под купола на този свят!
От звуците им, лъха святост.
Гайдарят с гайда е богат.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??