24.09.2017 г., 21:10 ч.

Гайдар 

  Поезия
547 1 2

Издува бузи и надува
под лакътя затиснат мях,
а тишината се вълнува
и се промъква между тях.

 

Ручилото не е доволно
и ядно почва да ръмжи.
Изписква гайдата свободно,
а после песен да реди.

 

И затанцува със ръцете,
гайдарят, сякаш меси хляб.
В окото му, сълза просветва.
Тъгата не навява смях.

 

Той сякаш с гайдата разказва
за себе си, за младостта
и сгушил я до свойта пазва,
раздава звуци на света.

 

Какъв тандем невероятен
под купола на този свят!
От звуците им, лъха святост.
Гайдарят с гайда е богат.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??