Потопен във хаоса на гара огромна,
която за мене сякаш е пуста,
аз най-неочаквано успях да си спомня
моите най-първи мисли и чувства:
Аз - всъщност някой във мен - сред големия хлад,
мойта насъщна потребност от бягство,
далече зад мене - най-близкият град
и копнежът неспирен по нечие братство.
После злобата хорска и хорско презрение,
въпросът: Занапред какво ли ме чака?
И ужас спонтанен след миг оживление
преди внезапното пристигане на влака.