Потопен във хаоса на гара огромна,

която за мене сякаш е пуста,

аз най-неочаквано успях да си спомня

моите най-първи мисли и чувства:

Аз - всъщност някой във мен - сред големия хлад,

мойта насъщна потребност от бягство,

далече зад  мене - най-близкият град

и копнежът неспирен по нечие братство.

После злобата хорска и хорско презрение,

въпросът: Занапред какво ли ме чака?

И ужас спонтанен след миг оживление

преди внезапното пристигане на влака.