Гарата

Mar 21, 2012, 3:38 PM

Poetry » Phylosophy

588 0 9

Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение.
Във многополюсната суета
захвърлям нежелани пози.
Очите ми са коловози
в далечина…
Превръщам мигове в картини,
картините - във мигове.
От стъпки сътворявам прагове, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Гарата

Want to read more?

Random works