Гарата

21.03.2012 г., 15:38 ч.

Поезия » Философска

567 0 9

Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение.
Във многополюсната суета
захвърлям нежелани пози.
Очите ми са коловози
в далечина…
Превръщам мигове в картини,
картините - във мигове.
От стъпки сътворявам прагове, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Гарата

Искате да прочетете повече?

Предложения