Гарата, нощем

Jun 2, 2009, 9:13 PM

Poetry » Other

616 0 9

Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.
Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.
Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?
Дъждът на тихи пресекулки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Гарата, нощем

Want to read more?

Random works