Jun 2, 2009, 9:13 PM
Гарата, нощем
Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.
Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.
Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?
Дъждът на тихи пресекулки
ще мие дълго миризмата
от стъпките ми по земята.
От стъпките ми на шега,
до тук, където съм сега.
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.
Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.
Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?
Дъждът на тихи пресекулки
ще мие дълго миризмата
от стъпките ми по земята.
От стъпките ми на шега,
до тук, където съм сега.
© Райчо Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Докосващо тъжно и много замислящо. Харесах, Райсън. Поздравявам те!
-
ха, нова паричка! късметче, само за мен!
п.п. невъзможно много дъжд ще да е нужен, та да заличи стъпките, Райсън. -
твоята душа, Расън...твоята поезия.
хубаво е, и тъжно. -
Браво, Райсън, прочетох с удоволствие!
-
-
Поздравления!
И Браво! - за "боядисани жени"! -
браво ! много ми хареса
втория куплет особено е невероятен
поздрав -
!*
-
Бях и тук! Готино!
Ваше Благородие
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
