Гарата, нощем

2 jun 2009, 21:13

Poesía » Otra

615 0 9

Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.
Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.
Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?
Дъждът на тихи пресекулки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Гарата, нощем

Искате да прочетете повече?

Propuestas