Гари
На гарата стоим безмълвни,
непознати без търпение стърчат,
не смея да погледна към греха си,
а в ушите ми вълни бучат.
Притварям леко аз очи,
кълна се, че опитвам да не плача,
представям си, че сме на плажа пак сами,
морето как не искам да изплаша...
А тялото усеща те едва
как хващаш ти ръката ми невинно,
не смея да ти кажа, че сега
не искам нищо повече от синьо,
този цвят, във който аз видях
как кафените очи топят се
и под звука на синьото шептях
"нека да останем, чакай, спри се".
Разделени вече ний лежим,
всеки във леглото на съседа,
обещавам ти, че ще поспим,
но щом усетя как сърцето ти до мене креда.
А ти недей сега мисли,
че ще намеря друг за твойто място,
чакам те, от очите капят ми сълзи...
Чакам пак да дойде нашто лято.
© Ника All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Искрено ви благодаря, поздрави!
-
"На гарата стоим безмълвни,
непознати без търпение стърчат,
не смея да погледна към греха си,
а в ушите ми вълни бучат. "Много ми хареса! -
"...не смея да ти кажа, че сега
не искам нищо повече от синьо,
този цвят, във който аз видях
как кафените очи топят се..."
Прекрасен стих! Поздравления, Ника! -
Ника, пленително е! Емоционално и красиво! Бездиханно! Наистина като влизам тук ще чета твоите неща. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
