На гарата стоим безмълвни,
непознати без търпение стърчат,
не смея да погледна към греха си,
а в ушите ми вълни бучат.
Притварям леко аз очи,
кълна се, че опитвам да не плача,
представям си, че сме на плажа пак сами,
морето как не искам да изплаша...
А тялото усеща те едва
как хващаш ти ръката ми невинно,
не смея да ти кажа, че сега
не искам нищо повече от синьо, ...